Бертолт Брехт „Послание“

by Владимир Сабоурин

 

1
Може би изобщо съм пристигнал прекалено късно. Със сигурност и прекалено рано отново ще си тръгна.
До скоро ме разбираше. Стаята е празна, ти си с четиресе години в повече, младостта преминава като лебед по езеро, може би без да го забележат.
Колко е тъжна стаята ми! Тапетите й са плесен, камината й – отчаяние. Не предприемам нищо да я освежа, всичко е временно, няма да продължи дълго. Но треперя от студ.
Може би няма да те видя повече, защото бурите идат, мракът пада – и ето те насред големите снеговалежи! Как възнамеряваш да се качиш ти на Хималаите? Тогава няма да има никакви карти!

2
Болен, с анархия в гърдите, без способност да мразя, държан затворен в покрита с плесен стая, понасям с безразличие докосването на потни ръце. Лежа в мръсно бельо, само ни ръсят със светена вода, револвера под завивката само държи студено!
О, атлетите, понасящи безразличието на света! О, тази сигурност на обичайните видения от Апокалипсиса, що за невинност, колко й завиждам! Как ме презират, изпълващ дрехите си като ракиена пара, аз, самотна гад, паразит, изпълнен с презрение към хората!

1922

 

 

 

 

 

Реклами