Бертолт Брехт „Из помагало за обитатели на градове 5“

by Владимир Сабоурин

 

Аз съм боклук. От себе си
Не мога да изисквам нищо, освен
Слабост, предателство, изпадналост
Но един ден забелязвам:
Става по-добре. Вятърът
Изпълва платното ми. Времето ми е дошло, мога
Да стана нещо по-добро от боклук –
Почнах начаса.

Щото бях боклук, забелязвах
Когато съм пияна, лягам
Просто по гръб и не знам
Кой го върши върху мен. Вече не пия –
Престанах незабавно.

За жалост трябваше
Просто, за да се държа над водата, да правя
Много неща, които ми вредяха. Поглъщах
Отрови, които биха гътнали четири катъра, но само
Така можех
Да остана жива. Така
Известно време шмърках, докато заприличах
На чаршаф без кости
Тогава обаче се видях в огледалото –
И веднага престанах.

Опитаха се разбира се са ми лепнат
Сифилис, ама не им
Се получи. Само да ме отровят
Успяха с арсен – ходех
Със заврени тръбички, от които
Изтичаше гной ден и нощ. Кой
Би си помислил, че такава една
Някога пак ще подлудява мъжете? –
Веднага се заех отново с това.

Не съм се събирала с мъж, който да не
Направи нещо за мен, и с всеки
Дето ми трябваше. Вече съм
Почти безчувствена, почти не се подмокрям
Но
Чувствам нещо отново, нещата вървя ту нагоре, ту и надолу, но
Като цяло повече нагоре.

Все още забелязвам, че викам на врага си
Стара свиньо и забелязвам, че е враг по това, че
Мъж я заглежда.
Но за има няма година
Отвикнах да правя това –
Вече почнах да работя по въпроса.

Аз съм боклук. Но всичко трябва
Да ми се подрежда идеално, аз
Изплувам, аз съм
Незаобиколима, човек на бъдещето
Скоро вече няма да съм боклук, а
Твърдият хоросан, от който
Се съзиждат градовете.

(Това да казва чух една жена).

 

 

 

 

 

 

 

Реклами