Бертолт Брехт „Сонет № 10. За необходимостта от грим“

by Владимир Сабоурин

 

Жените, дето скута крият
От всеки поглед като развалена риба
Показват си лицето голо нищо те на маса
За господарите си публично да се лигавят.

Те дават бързо тялото на този, дето
Небрежно със ръката груба за гърдите хваща
Очи затварят те, опират гръб в стената и не гледат
Докато треперят, кой ги обладава.

Колко по-различна е онази, дето леко начервена
С око безмълвно маха от прозореца
На минувача, ако ще и куче да е той

Колко непознато бе лицето й!
И колко мила беше тази, за която пиша
Че сигурно умряла е – не носи вече грим.

 

 

 

 

 

 

 

 

Реклами