Бертолт Брехт „Сонет № 5. Крава се храни“

by Владимир Сабоурин

 

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата й
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото й извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.