Бертолт Брехт „За плуването в езера и реки“

by Владимир Сабоурин

 

1
В бледо лято, когато горе ветровете
Свистят в листака само на големите дървета
В реки или пък езера бъди полегнал
Като водорасло, под което щука дебне.
Водата прави леко тялото. Ръката
Леко пада от водата право във небето
В забрава лек ветрец поклаща я –
Ръката взел за клон кафяв навярно.

2
С голяма тишина по пладне небето ни дарява.
Очи затваряме, щом дойдат лястовици.
Калта е топла. Щом хладните мехури появят се
Знаем: през нас преплувала е риба.
Тялото, бедрата, тихата ръка
Тихо си лежим в едно с водата
И само щом ни прекосяват хладни риби
Усещам: над езерото слънце грее.

3
Когато вечер от дългото лежане
Мързелът нараства, във всеки член потръпва
Трябва всичко, напълно безогледно, с плясък
Да захвърлиш в сините реки повличащи.
Най-добре така е да устискаш чак до вечерта.
Защото бледото акулово небе тогава
Пада зло и алчно над река и храсталаци
И всичко живо прави квот му дойде.

4
Естественото е да се лежи по гръб
Това е обичайното. И да се оставиш на течението.
Не, не бива да се плува, остави се
Все едно чакъл си, от реката влачен.
Да съзерцаваме небето, да се правим
Все едно жена ни носи – то си е така.
Без никаква припряност, както дядо Боже прави
Когато вечер плава във реките си.

 

 

 

 

 

Реклами