Бертолт Брехт „За катереното по дървета“

by Владимир Сабоурин

 

1
Когато вечер от водите си излезете –
Трябва да сте голи, нека кожата е мека –
Качете се тогава на големите дървета
При лек ветрец. Нека и небето да е бледо.
Изберете си дърво голямо, дето вечер
Черно, бавно то върха си клати!
И чакайте нощта да падне във листака му
Челото споходено от прилепи и тежък сън да е!

2
Листата малки, твърди в гъсталака
Да дращят и се врязват в гърбовете ви
Когато през клонака пътя си проправяте
Така нагоре, леко пъшкайки, се катерете.
Как хубаво е на дървото да се клатиш!
Но нека не участват в люшкането коленете!
Нека за дървото вие неговият връх сте –
От сто години вечер клати то върха си.