Берт Брехт „Любовна смърт“

by Владимир Сабоурин

 

Като помия вечерта изля се връз прозорците
Пердетата са шугави от дим цигарен.
В зелената вода двамина влюбени се носят
Кат корабни останки от любов проядени.

Към края – и сънливост страшна
Тъй често ги налягаше, че те
Без порив правеха го. И като утайка
Избликваше във тях горчилката зелена.

Макар в сезон на тежки дъждове
Той още сменял потника между краката й
В тъмното сега отказал се е вече
И те не му обръщат вече никакво внимание.

1921