Берт Брехт „Балада в час на обезсърчаване“

by Владимир Сабоурин

 

1
Годинките ми минаха, уви.
И нищо не научих, тъп съм си.
Време е за умирачка, нямам кръст
Дай ракия, брат, или пък помогни?

2
Измий лицето си, когато цапа ти ръката!
А аз се моля да го скрият плесен и гасена вар!
Всичко се износва, изхабява знаеш как е
Но как да скрия сипаничавата си душа?

3
Види ли ме някой тъй облечен за ковчег
Да ме среши към очите той молбата ми към него е
Да се прекръсти мож’, но щом бледнее той пред мен
Пред всяка твар той може да изгуби своя тен.

1920