Берт Брехт „Псалм 2“

by Владимир Сабоурин

 

Никой не знае нищо сигурно.
Те ядат и пият. Те спят и раждат –
Зачеват само смъртни.
Само понякога знаят, че всичко отминава.
Когато са радостни
Те знаят: всичко си отива като пролетния вятър.
Никой не знае дали може да живее вечно.
Когато са уморени
Те знаят: вятъра вечно вее.
Никой не знае дали трябва да живее вечно
Никой не знае нещо сигурно
И ако сутрин си строи сияйни домове
За да живее вечер в тях
Той не знае
Дали вечерта няма тихо да си тръгне
Безмълвно в почуда да си иде
И не знае защо
И не знае улицата
И не знае колко дълго
Никой не знае нещо сигурно.

Около 1918