Бертолт Брехт „Хорал за големия Баал“

by Владимир Сабоурин

 

Щом в белия скут зрееше Баал
Небето бе вече тъй бледо, голямо
Тъй синьо и голо, неизказано чудно
Такова обичаше Баал – дошъл на белия свят трудно.

Все там си бе небето и в похот, и в грижа
И щом Баал спеше, блажен и без да го вижда –
Нощем то бе виолетово, а Баал пиян.
Набожен сутрин Баал, то с бледокайсиев цвят.

И през кръчмето, болницата, храма
Тътри крак небрежно Баал – и отвиква, ако трябва
Може морен да е Баал – не овесва нос
Баал сваля си небето долу просто.

В гмежта от грешници, изпълнени със срам
целия спокойствие се валя голеничък Баал –
Небето само, но небето винаги
Покриваше му мощно срамотиите.

Залита Баал по земното кълбо пиян
Остава си животно той под купола небе
Небето синьо. Над леглото му – стомана
Дет Жената Свят будува с него.

И Жената Свят, отдаваща се с смях
На оня дето се оставя да го смеле с колената
Даде му тя бесния екстаз, по който той си пада
Но Баал така и не умря – само наблюдаваше.

И като виждаше край Нея само трупове
Похотта на Баал бе двойно повече.
Има място, вика Баал, само не се бутайте
Има място, вика Баал, на тая в скута.

Господ има ли или пък няма
Все тая е на Баал, докат го има Баал.
Ала с туй за Баал шега не бива –
Има ли или пък няма вино.

Дава ли жената всичко, вика Баал
Заебете я, че друго вече няма тя!
От съперници мъже не се боете
Но самия Баал дори бои се от дете.

Все за нещо хубав е всеки порок –
Само извършителят, тъй вика Баал, не е.
Пороците са туй, което иска ни се –
Изберете два, единия ще дойде в повече.

По-малко мързел – инак няма кеф!
Каквото искаш, вика Баал, каквото трябва е.
По-добре, тъй вика Баал, сери
Вместо да не правиш нищо!

Не бъдете толкоз мързеливи и разнежени
Че насладата тъй лесна работа не е!
Яки членове са нужни, опит също
И понякога ти пречи тлъстото шкембе.

Трябва да си силен, че похотта те прави слаб
Прецака ли се нещо – радвай се и на провала!
Квото и да прави, остава вечно млад
Който всяка вечер сам на себе си посяга.

И щом строшил е нещо Баал
Да види как изглежда вътре –
Жалко е, но също е майтап
И звезден миг за Баал, сводобен твърде.

И нека да е мръсотия вътре – негова сега
От край до край, отгоре със черешката е тя
И Баал е влюбен в нея, пада си по своята звезда –
Че друга и без друго няма Баал.

Премигва Баал нагоре – най-тлъсти лешояди
На звездното небе очакват неговия труп.
Понякога се прави на умрял – и щом се спусне някой
Баал хапва лешояд безмълвно за закуска.

Под мрачните звезди, в долина на плача
Пасе си Баал, помлясквайки с наслада.
Ако опасана е тя, тогава Баал си пее
Вдън вековечната гора приспивна песен.

И щом надолу тъмен скут завлачи Баал
Какво света е още? Сит е Баал.
Тъй много под клепача Баал небе събрал е
Че мъртъв има си достатъчно небе.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами