Отговор на Николай Бойков 2

by Владимир Сабоурин

 

ники, не виждам сигурно поради незапознатост с материята по какъв начин неолибералното законодателство отчита, че не всичко е конструкт, пари и роли. проектът на модерността, намиращ израз в абсолютната политическо-юридическа разполагаемост с човешкото тяло и идентичност, необратимо води до това, че всичко е конструкт, пари и роли. съмнявам се, че на това може да се противостои с (неолиберална) дискурсивна етика с всичките й мили характеристики по хабермас – ултима рацио е възможността да се защитиш в извънредна ситуация. ти сам прекрасно дефинира, че естетическият оазис, в който живеем, не е реалността – тя е пълна със скрито и явно насилие, на което не може да се отговори дискурсивно. но каква низшост в моята аргументация??? израсъл съм като расово низш, знам за какво става дума, но презирам използващите опита си на третирани като низши, за да получат власт, с която да направят други низши. сексуалните малцинства са последният засега епизод на диалектиката на господаря и роба, превъртяна вече безброй пъти. комуникацията е воля за власт, не мили дискурсивни императиви. ернст юнгер израства в либералната германия от преди войните – това, че доста време вече не се водят войни в европа (тя ги води другаде), не означава, че мирът е нормата – той е изключението. нещата трябва да се мислят от перспективата на извънредното положение, в което ще бъдеш обект на насилие независимо от възгледите и етиката ти. с колкото и правови брони да се обгражда „жертвата“, това я прави само по-съблазнителна за палача. не вярвам, че неолибералната демокрация може да ми помогне да не ме бият скинари мен или дъщеря ми, независимо дали сме хетеро- или хомосексуални „чернилки“, „мангали“ и други. и не на последно място: когато бях наречен „черна маймуна“, никой от етическата дискурсивна общност не възрази. без мен в тази игра.

 

 

 

 

 

Реклами