Ваня Вълкова „България на Венецианското биенале и бг социалният арт активизъм“

by Владимир Сабоурин

 

На 9 май се откри българският павилион на Венецианското биенале. Тази година няма да посетя острова на каналите и това дългоочаквано и емблематично за покупко-продажният артистичен свят място. Едно затворено и пазарно поле на биеналета, триеналета, изложби и фестивали, откривания и закривания, куратори и зрители, художници и потребители. Място, предлагащо и обещаващо стотици и милиони левги до славата и обратно в нищото; стотици и милиони евро и толкова и още повече очаквания. Да, няма. Ще стоя, тук, ще чета. А България, а да, и тя вече е там. Дългоочакваното и бореното от много хора е вече факт и това по принцип е чудесно. По принцип. Оставам да чета. Ще стоя тук и ще пиша, тук, в България.

Покрай всеобщата артистична еуфория, завист, ревност, радост, одобрение, но и самотно ожесточение от неправдите в артистичния свят, много лесно и незабелязано премина фактът на излизането от печат на огромния труд-том ,,ТРОЯНСКИ ПОЕТИ“ или ИЗБРАНИ ПРЕВОДИ ОТ ВЛАДИМИР САБОУРИН с автор на корицата Венцислав Арнаудов. Огромният труд на един небългарин по произход, но по трагична ситуационна-пространствена мрежа гражданин на тази държава, което, предполагаемо означава незавиждащ и необвързан с най-типичната и силна националната черта – завист и нейната игра (завист-прошка-продажност-печалба). Един поет, литератор, критик, преводач и социален арт активист. Е, който иска да се информира повече, ето: Владимир Сабоурин (статия в Уикипедия). Връщайки се към социалният ангажимент, моля не четете социалистически, искам да отметна няколко бележки, които направих по книгата, която за мен е концептуален литературен арт проект, истински активизъм и който няма аналог в съвременното концептуално българско арт пространство.

Книгата ,,ТРОЯНСКИ ПОЕТИ“ не може да закупите в книжарниците, само, периодично може да четете заснети от нея фрагменти, публикувани на ФБ страници на сп. ,,Нова социална поезия“ и на едноименната ФБ страница. А на самото ѝ представяне, утре, 11 май ще се разиграят 5 книги на томбола, един вид анти-метонимия на механизма продажбата или артистично концептуално вкарване в действие един типично масово популярен маркетингов механизъм по света и у нас. Успех на печелившите!

За мен, през погледа на художник, това е много добра, социално-ангажирана арт акция, която излиза под мотото ,,бг капитализъма и бг литературата не заслужават тази книга (затова не се продава) / заповядай, другарю читател! / (книгата ще бъде достъпна в депозитарните библиотеки на народна/национална библиотека)“.

Книга-акция, която не се купува. Тя само се чете и се държи, временно в ръце. Не се притежава. Тя само се обговаря, обича или критикува и отхвърля.

Една различна книга, съдържаща в тялото си преводи и стихотворения от самия автор с провокативното и кодово име ТРОЯНСКИ ПОЕТИ, разчитано от мен по три начина:

1 – троянски поети, напълно забравени и изровени от прахта на литературната антична Троя, изнесени на светло. Поети, преминали през вековете от античността до днешни дни. Остри игли, остриета, мачетета, сатъри, саби и ножчета, правещи разрези в обществената литературна тъкан, на различни нива.

2 – една символична книга на бунта от думи; троянски коне-поети, поети-воини, внедрени, незакупени във вътрешността на консуматорското пост-капиталистическо и пост-социалистическо общество, предвестник и носител на буря и взрив.

3 – повечето просто непознати поети за бг културата, бг литературата и бг социалната и икономическа ситуация. Непревеждани, нежелани, некомерсиални, ненужни, неиздавани, непечеливши, непродаваеми, неудобни, забравени, неосветени от никой.

Пробив в системата на сивото ежедневие и нашенската псевдо-литература.

Ваня Вълкова
10 май 2019

 

 

 

 

 

 

Реклами