Пролетен следобед в рушащата се читалня

by Владимир Сабоурин

 

Пролетен вятър няма какво
Да разрошва белите косми до кожа обръснати
В рушащата се читалня кръстена на последния император
Старият библиотекар се унася прекъсван
Само от случайни пенсионерки най-големият поет
На последната голяма династия
Учителя предпочита да не.