Роберто Боланьо „Гъркинята“

by Владимир Сабоурин

 

Видяхме как смугла жена се вгражда в прибрежната скала.
За не повече от секунда, като пронизана от слънцето. Като
Ранените клепачи на бога, предсъществуващо дете
На безкрайния ни плаж. Гъркинята, гъркинята
Повтаряха средиземноморските курви, великолепният
Бриз – самонасочваща се като фаланга
От мраморни статуи с жилки от кръв и воля
Като дяволски, ликуващ план, крепен от небето
И нейните очи. Отстъпнице от градовете и Републиката
Когато реша, че всичко е изгубено, ще се доверя на очите ти.
Когато състрадателното поражение ни убеди, че е безсмислено
Да продължим борбата, ще се доверя на очите ти.