Роберто Боланьо „Един прочит на Конрад Ейкън“

by Владимир Сабоурин

 

Може би не обичам никого специално, каза
докато гледаше през стъклата
(Поезията вече не ме вълнува) – Какво?
Приятелката ѝ повдигна вежди Поезията ми
(Акото цапа) Тази празнота която чувствам след
оргазъм (Проклятие, ако продължа да пиша за това
наистина ще почна да го чувствам) Курът натопорчен
докато Болката се разгръща (Тя се облече
набързо – чорапи от червена коприна) Джазирана
атмосфера, някакъв начин на изразяване (Импровизирам,
следователно съществувам – кой беше казал това?)
Декарт Акото цапа (Колко е облачно, каза тя
докато гледаше нагоре) Ако можеше да видиш
собствената си усмивка Анонимни светци
Имена лишени от значение