Роберто Боланьо „Работата“

by Владимир Сабоурин

 

В заниманията ми практиката се оттича като причина и следствие
на винаги присъстващ и движещ се ромб.
Отчаяният поглед на детектив
пред един изключителен залез.
Бързо писане бърза скица на нежен ден който
ще дойде но няма да видя.
Не мост в никакъв случай нито знаци
за излизане от илюзорен лабиринт.
Може би невидими рими бронирани рими около
детска игра, сигурността която тя сънува.
Поезия която може би ще се застъпи за сянката ми в идните
дни
когато аз ще съм единствено име а не мъжът който с
празни джобове скиташе и работѝ в кланиците
на стария и на новия континент.
Да са достойни за доверие не да са трайни моля романсите
които съставих в чест на твърде конкретни момичета.
И милост към годините преди да навърша 26.

 

 

 

 

 

Реклами