Роберто Боланьо „Водни лилии“

by Владимир Сабоурин

 

Думата Винаги бързо слиза от експресен влак наречен детко прекрасна обичам те-детко прекрасна обичам те-детко прекрасна обичам те дълго след това остава само луната силуетът на мост и дълбоката тишина която предшества дерайлиранията

вали безкрай вътре в роман със сиви корици но ако отворя прозореца в спалнята ми ще влезе не само хладният бриз но и прашец и ще видя птици припичащи се на слънце върху електрическите жици и дърветата въпреки това вали вътре в този роман и мъж се отдалечава на бегом от група бунгала по-бърз от бриза и от влаковете и пролетта

луд шапкарю никога няма последни думи нито последни болести научи се да разчиташ барикадите в лицата на децата луд шапкарю