Роберто Боланьо „Untergehen*“

by Владимир Сабоурин

 

Ще кажат ли за мене скитник, поет аматьор?
Със стопени лагери от любов
към една луда мексиканка?
Приеми, малка душа, само тези оскъдни добродетели
защото на дъното им премигва чудовището
което винаги си търсила, свободата, която се смее
на самата себе си оплетена в спалния си чувал
през цялата нощ, в една игра на китайски
сенки и хубаво евтино вино – свободата, която
се смее през цялата нощ в барака
докато навън бризът прилича понякога
на гласа на Анселм Турмеда, ръкопляскайки по време
на мълчаливите сцени, рисувайки кривогледи оченца
които миловидно се смеят на самите себе си
и на тъй красивото им и абсурдно обкръжение,
в бараката на китайските сенки и изпразващите се
тъмни бутилки, изпразващи се в тъмнината,
подобни на маската на съвършенството,
очаквайки взаимно признание което ненадейно
става фарс, жестока шега, танц на луди деца,
за предпочитане обаче пред недвижните убийци,
пред жестовете, несполетени
от това виещо нищо, в промеждутъците на
това което малоумното ми поколение наричаше любов.
Кой потъва в тази сияйност?
Кой потъва и пише в нощта
на тази сияйност?

Барселона, ноември 1977

 

*Потъване (нем.) (б. пр.)

 

 

 

 

 

 

 

Реклами