Роберто Боланьо „Мистър невидим“

by Владимир Сабоурин

 

„Срутваха се с грохот порталите на сърцето“
След войната процесия от цветя
по тялото ти
И след като прахът се разсея се появява фигурата ти
на легендарен килър
Срутва се с грохот стоманеният портал и не изпуска вопли
сирената на фабриката и шепа очи
се забиват в сърцето ти
Може би тъжен връзваш обувките си и опипваш
меките механизми на конкретното
но никой не отвръща на лудия, расте мъхът на писалищата
слепият случай конструира портрети по стените
Преситен вече от ужас, поглъщайки бавно
павирани пътища и с несменяеми истории
Колко ми струва свободата?
Скелетообразна птица наблюдава от едно легло
полета на Красотата из психеделичната стратосфера
Дочувам песните на Успеха от лабиринта
на един празен суперзатвор в Калифорния
Каква свобода ако не тази пародия която завира езика си в устата ми?
Плъзга се слюнката ти по гърлото ми
Очите ми изведнъж се отварят
в нощта на мраморните
длани и скърцането на зъби
Шеметът на статуята която ме гледа
Незнанието което граничи с видението на снопче Трева застинало на ретината ти
Пълчища афазични старци прекосяват въображението ти
което умира
Петрол и въглища мърсят пейзажа
при контраофанзивата в Ардените
Рембо навътре в гората слушаше съсъка на перките
докато сестра му Изабел украсяваше косите си с маргаритки
И птицата прекосява дървото
и белотата на костите и снега
вече няма да се изтрият от паметта ти
Докато дойдат нови времена, разочарованието ти
Близкият план в бяло и сепия
на недвижния ти профил
Периодична сонда между едно тяло и друго
Пулсации които необратимо те побъркват и после още пулсации
Лека нощ балсамирана птицо отвръщаща на пулсациите
на моята необратима забрава на моите необратими жестове
Хоризонт кафе на истината, парче вселена откъдето изникват
силуетите на танковете и младежите от Вермахта
подсвиркващи си Лили Марлен
Убиецът спи в мръсно спално бельо
докато жертвата го фотографира
Крачеше насред зони на бедствие бъбрейки си за Пруст
с доброволец от Обществото на Писателите
Усещаше че посредством насилието или безкрайната нежност
можеш да промениш реда за участие в играта
без да променяш самата игра
И флейтите които те канеха
на една агония на поет войн с примери от историята
просто не ги чуваше
В крайна светка заприличваше на потъващата Венеция
на Мария Антоанета полагаща глава на дръвника
на праисторическо птичище
умиращо насред ангелически песнопения и тамян
и възраждащо се
насред хилеж, храчки и черни разкази
Мистър невидим – пламтящ