Роберто Боланьо „Сестро на свирепата ни памет“

by Владимир Сабоурин

 

Сестро на свирепата ни памет,
за смелостта е по-добре да не се говори.
Който съумя да победи страха
стана смел завинаги.
Затова нека танцуваме, докато минава нощта
като гигантска кутия от обувки
над морските скали и терасата,
в някоя гънка на реалността, на възможното
където не е изключение някой да е мил.
Нека танцуваме в несигурното отражение
на латиноамериканските детективи,
дъждовна локва, в която се отразяват лицата ни
на всеки десет години.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами