Роберто Боланьо „Докато четях стихотворения в един парк срещу бензиностанция“

by Владимир Сабоурин

 

Открих книгата ти и я откраднах. Аз, смаян, аз, плувнал в пот и мечтаещ, смаян над една върба, изплювам стихотворенията ти, написани на английски или пък френски, отде да знам. Открих едно разлагащо се слънце, крило в кафето ми, коприна под леглото ми. Помня те в пустинята гол и с картечница. И на изгорялото ти чело сияеше като лайна от злато надеждата.

Хе, хе, Детски Капитализъм.

Зеленочерни поля на Забравата, с кипариси

и евкалипти, жълти пътища

които отвеждат на никъде

ако изобщо става дума за отвеждане, ако за пеене

на детски саги –

с бомбето на Оливър Туист, с баретата на Че
Гевара, нахлузена до носа –

става дума. Ама не,

нищо подобно.

Хи, хи, Младежки Капитализъм

(Домът на Ножицата)

Сега аз ли съм?

Изправих се на върха на кратуна за мате, рецитирайки

откъси от „Одата за хипотенузата Кармен Ласо“

Пих царевична ракия от кожен мех с щампа
с образа на дванайсетте приятели.

И пътувах по любовните морета

И си затворих човката на момченце

Осемнайсет априли, литератор по фанелка

наблюдаващ детето сополанко.

Аз бях самотен и бароков сопол

върху огромна стена.

Открих книгата ти и я откраднах. На хоризонта сините петна на полицията са обещания за Bluebirds, за цивилизовани пролети.
Живей щастлив. Живей щастлив.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами