Роберто Боланьо „Седнали на вълнолома под крановете“

by Владимир Сабоурин

 

Тайнството започва в привидния край на всички пътища.
Адолфо Есте и Филидор Лагос

Този който клати с глава ухилен и крои гадории
Паника щом си спомни миналото
Талкауано Валпараисо Икике, пристанища от миналото
Този който си завира ръката в устата пред изумените деца
Децата се връщат у дома със сладолед в ръка

Тайнствени разговори на границата
Чилийци на път отчаяно празен стомах
на границата
Баобаби на границата
Чилийски младежи спят под сянката на баобабите

Месец по-късно една улица и дебели жени миещи тротоара
Таванска тераса, много тавански тераси и деца, играещи с камъни

Нощем светкавиците озаряват града
Сутрин гръмотевиците го разстрисат
Знам, че всичко е кристално ясно

Рецепционистът ми връчва виолетов ключ
отварям вратата на стаята си и порокът седи на леглото
Или си мие лицето в ужасяващата баня
или прави чук-чук с кокалчетата на пръстите
по скуловата ми дъга

На разсъмване като виждам падналите дървета не разбирам
как може да стават тези неща
Кучки раждащи котета в брачни легла
Книги на Киплинг опикани от някой луд читател
Булевардите покрити с тиня листа корени
малки птици и обувки

Не разбирам старата Лилиян как продава картините
на сина си невидимия и рецитира поеми
чиито главни действащи лица обичат и умират в епохата
на Максимилиан и Хуарес или пък са крави и котки

Понякога си мисля че не всичко е ясно
Понякога си мисля че има невидими течения
като сина на Лилиян

Паника щом си спомни миналото
Паника щом си спомни миналото
Това е затвор и това е журналистическа готика
(разхлабени вратовръзки, цигари)
и в най-тъмния ъгъл невинният съзерцава
как се процежда слънцето през странната капандура

Стените украсени от мъжествени жени
Портрети на женени полицаи на стените украсени
с откачени жени
И графит в подкрепа на вярата
„тук беше отчето франсиско вервайте“

И не вярват онези поглъщащи три хотдога
и бутилка бира
в пет следобед

Вадещите бележник и играещите на кръстечета и нули
или на точки и чертички или пишещите разказ
Как пък ще вярват тъкмо журналистите!

И пироманът ръкомаха
все едно иска да обясни всичко
Но не е Панюрж още по-малко
Още по-малко затворът бароков университет
или инфанта кракоразкрачена гледаща филма

О невероятната ми епоха
в която ежедневното се съвкупява
с трагичното

Почукват три пъти и съпругът нарежда
сложи си пеньоар и излез да отвориш
Съпругата надава ужасена вик