Роберто Боланьо „Последният дивак“

by Владимир Сабоурин

 

1
Излязох от късната прожекция на празните улици. Скелетът
мина до мен, треперещ, увиснал на задницата
на боклуджийски камион. Големи жълти шапки
скриваха лицата на боклуджиите, но дори така ми се стори познат:
един стар приятел. Ето ни! казах си
поне двеста пъти
докато камионът изчезна зад ъгъла.

 

(to be continued)