Роберто Боланьо „Последният дивак“ 4

by Владимир Сабоурин

 

4
Стори ми се познат: под жълтата шапка на боклуджия един приятел
от младежките години. Никога не стоеше мирен. Никога не оставаше дълго в един
регистър. За тъмните му очи поетите казваха: като две хвърчила са
виснали над града. Несъмнено най-смелият. И очите му
като две черни хвърчила в черната нощ. Увиснал
на задницата на камиона, скелетът танцуваше в такт с текста на нашата
младост. Скелетът танцуваше с хвърчилата и сенките.

 

(to be continued)