Роберто Боланьо „Дори на най-бедните улици“

by Владимир Сабоурин

 

Дори на най-бедните улици се чуваше смехът на хората. Някои от тези улици тънеха в пълен мрак, подобни на черни дупки, и смехът, който извираше неясно откъде, беше единственият знак, единствената информация, с която разполагаха обитателите и посетителите, за да не се изгубят.

 

 

 

 

 

Реклами