Роберто Боланьо „Последната любовна песен на Педро Х. Ластария, известен също като „Мидичката“ 1″

by Владимир Сабоурин

 

Южноамериканец в земя на готи
Това е песента ми на прощаване
Сега, когато болниците прелитат
Над закуските и часовете за чай
С настойчивост, която няма как
Да не отпраща към смъртта.
Приключиха залезите
Изучавани продължително, приключиха
Прелестните игри, които не водят
Наникъде. Южноамериканец
В земя по-враждебна
Отколкото гостолюбива, аз се подготвям
За навлизане в дългия
Незнаен коридор
Където разцъфтяват казват
Пропуснатите възможности.
Животът ми бе поредица
От пропуснати възможности
Читател на Катул на латински
Едвам се осмелих да произнеса
Sine qua non или Ad hoc
В най-горчивия час
На жвота си. Южноамериканец
В болници на готите какво да правя
Освен да си спомням милите неща
Споходили ме едно време?
Детски пътувания, елегантността
На родители, на дядовци и баби, щедростта
На изгубената ми младост и с нея
Изгубената младост на толкова
Сънародници
Сега са мехлем за болката ми
Сега са безкръвният виц
Отприщен в тази самота
Неразбираем за готите
Или разбиран по друг начин.
И аз бях елегантен и щедър:
Умеех да оценявам бурите
Стенанията на любовта в бараките
И плача на вдовиците
Но жизненият опит е измама.
В болницата ме придружават само
Предумишлената ми незрялост
И проблясъците видени на друга планета
И в друг живот.
Кавалкатада на чудовищата
В която „Мидичката“
Има видна роля.

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

 

 

Реклами