Роберто Боланьо „Опитай се да не заспиш, казвам си“

by Владимир Сабоурин

 

Опитай се да не заспиш, си казвам… Макар сънят да затваря
клепачите, гледай да не заспиш… Спомни си щастливи образи
картинките от Мексико Сити, железните поети в Кафе Хавана…
Но не заспивай…
Не оставяй съня да затвори вратата… Мисли за филми на ужасите: Фреди
Джейсън, Норман, Демонът!… Но не заспивай… Мисли за Дракула
за Франкенщайн, за Доктор Синуосо… Сенките, прекосяващи
клепачите на онова момиче… Просната на разтегателен диван… И само
копринен параван я отделяше от Очите… Спомни си младежи, скитащи
в околностите на Гуадалупе: такос с кайма, плаща на ацтекския светец
Хуан Диего, молещите се на колене… Какво правеше там? Гледаше…
Трафикът на тревица, претъпканите рейсове, магазините за електроуреди
баровете… Както тогава, направи усилие и надвий съня… Не оставяй
сенките да затворят (или отворят) вратите…

 

 

 

 

 

 

 

Реклами