Роберто Боланьо „Не ги касае“

by Владимир Сабоурин

 

Тринайсет или четиринайсет души в районното.
Чакат да ги повикат.
Седнали на дървени столове
говорят, някои се прозавят
един плаче, повече от един
запазва мълчание.
Нито цветя край потока нито бледи
сринати статуи – челюстите
на времето не им отпускат
метафори. Може би символи
но разтворени в други образи
в шума на оцеляването.
Смели и страхливи, те чакат.
Смеят се, правят мръсни шеги.
Полицаите – с нашите очи –
ги наблюдават.
Сред зъбните колела на идентификацията
те се държат като детронирани крале
банкрутирали сводници.
В несполуката са стоици
и не дотам умни
а несполуката е всекидневие.
Сега чакат да ги повикат.
Не могат да пушат.
Тринайсетина или четиринайсетина са, някои
хванати на местопрестъплението.
По примирен начин
всички се разкайват.
Въздухът, който им позволява
да дишат и да продължават да са живи
също се разкайва.
Навън е студ, голям студ
но това тях не ги касае.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами