Роберто Боланьо „Годзила в Мексико“

by Владимир Сабоурин

 

Чуй това, сине мой: бомбите падаха
над Мексико Сити
но никой не забелязваше.
Въздухът разнесе отровата по
улиците и отворените прозорци.
Ти тъкмо беше приключил с яденето и гледаше
анимация по телевизията.
Аз четях в съседната стая
когато разбрах, че ще умрем.
Въпреки виенето на свят и гаденето се довлякох
до гостната и те открих на пода.
Прегърнахме се. Попита ме какво става
и аз не казах, че сме в програмата на смъртта
а че ще предприемем пътуване
още едно, заедно, и да не те е страх.
Като си тръгна, смъртта дори
не ни затвори очите.
Какво сме ние? – попита ме една седмица или една година по-късно
мравки, пчели, объркани цифри
в голямата загнила супа на слепия случай?
Човешки същества сме, сине мой, почти птици
весизвестни и тайни герои.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами