Роберто Боланьо „Таоистиките блусове на „Болница Вале Хеброн“

by Владимир Сабоурин

 

1
Израснах заедно със сурови момчета.
Сурови и чувствителни към големите безутешни пространства.
Стъклени зазорявания в Америка, далече. Нали знаеш
Какво искам да кажа? Тези зазорявания без болници, на живот и смърт.
В къщици от непечени тухли бичувани от вятъра
Когато смъртта отвори вратата от тенеке и подаде усмивката си:
Усмивка на прошляк
Която никога – схванахме го изведнъж – няма да разберем.
Една безобразна усмивка, в която по някакъв начин се обобщаваха
Нашите усилия и нашите предизвикателства безполезни може би.
И видяхме нашата смърт отразена
В усмивката на онази смърт
Която отвори вратата от тенеке на къщицата от непечени тухли
И се опита да се слее с нас.

2
Ти беше заедно с нас.
И ти не помръдна
Когато започнахме марша си.
Остана в къщицата от непечени тухли, о сестро.
Meruit habere redemptorem.
Meruit tam sacra membra tangere.
Digna tam sacra membra tangere.

3
И решително излязохме от дупките си.
От жежките си гнезда.
И обитавахме урагана.
Сега мъртви всички.
И онези също които помнеха
Едно стъклено зазоряване
На територията на Химерата и Мита.

4
Така ти и аз се превърнахме
В копои на собствената си памет.
И прекосихме като латиноамерикански детективи
Прашните улици на континента
По следите на убиеца.
Ала открихме само
празни витрини, двусмислени прояви
На истината.

5
На териториите на Химерата
Ще те срещна отново.
И ще те целуна десет пъти.
И после
Още десет.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами