Роберто Боланьо „Призракът на Една Либерман“

by Владимир Сабоурин

 

В най-тъмния час те посещават
всичките ти изгубени любови.
Неасфалтираният път водещ към лудницата
се разстила отново като очите
на Една Либерман
както само умееха нейните очи
да се издигат над градовете
и да сияят.
И сияят отново за теб
очите на Една
зад огнения обръч
който преди бе неасфалтирания път
пътеката която извървя нощем
отиване и връщане
отново и отново
като я търсеше или може би
като търсеше сянката си.
И безмълвно се събуждаш
и очите на Една
са там.
Между луната и огнения обръч
четящи любимите й мексикански
поети.
А Хилберто Оуен
чела ли си го?
произнасят устните ти беззвучно
произнася дишането ти
и кръвта ти циркулираща
като светлината на морски фар.
Но фарът са нейните очи
които прекосяват безмълвието ти.
Нейните очи като идеалния
географски атлас –
картите на чистия кошмар.
И кръвта ти озарява
етажерките с книги, столовете
с книги, пода
покрит с натрупани книги.
Ала очите на Една
търсят само теб.
Нейните очи са книгата
най-търсената книга.
Прекалено късно
си го разбрал, но
няма значение.
В съня отново
стискаш ръцете й
и вече не искаш нищо.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами