Мария Вирхов „ИО“

by Владимир Сабоурин

 

както лъвица меко жертвата прегръща
и впива зъби в козиняво гърло
а жертвата потръпва нежно се разтапя
така нараства слънцето и мъкне
ръмжейки нощ подгизнала в леговището си
разкъсва голата й вратна жила
напълва с гъстата солена течност чашата
косматите лъчи поклащайки
надига се над океана и стои
над огледална сребърна украса на икона
докато рибите не си оправят сметките
и глътнат космоса застанат на колèне
така обичат боговете своите растения

 

 

 

 

 

Реклами