Роберто Боланьо „Нопал“

by Владимир Сабоурин

 

Съзря нопала, но там някъде, далече
сигурно не беше нищо повече от сън.
Изсред мъглата изникваха: обли
и меки форми, повторени
в дълъг преход на един сън
към друг
съдържайки във формите си на огледало и нокът
светкавичния образ
на самотен юноша
изправен, с протегнати ръце
докато на нескончаемия хоризонт на Мексико
се появяваха бурите.
Но щеше да оцелее.
И както кактусите нопали над пропастите
животът му щеше да висне в съня
и монотонността
на неравни интервали и задълго.
Но не това беше важното.
Важни бяха нопалите
и те бяха там отново –
изсред сълзите изникваха.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами