Роберто Боланьо „Мексикански манифест“ (Начало)

by Владимир Сабоурин

 

С Лаура не го направихме онзи следобед. Пробвахме наистина, но не се получи. Или поне това си помислих тогава. Сега не съм толкова сигурен. Може и да сме го направили. Това каза Лаура и мимоходом ме въведе в света на градските бани, които оттогава и задълго щях да свързвам с насладата и играта. Първата беше несъмнено най-хубавата. Наричаше се Химнасио Моктесума и във фоайето някой неизвестен художник беше направил стенопис, на който се виждаше ацтекският император, потопен до шия в басейн. По краищата, близо до монархът, но много по-дребни, се къпят усмихващи се мъже и жени. Всички изглеждат безгрижни с изключение на царя, който втренчено гледа някъде извън стенописа, сякаш преследва с поглед малко вероятния зрител – с едни тъмни и широко отворени очи, в които често ми се струваше, че виждам ужаса. Водата на басейна беше зелена. Камъните – сиви. В дъното се забелязват планини и черни буреносни облаци.

 

 

 

 

 

Реклами