Роберто Боланьо „Атоле“

by Владимир Сабоурин

 

Видях Марио Сантяго и Орландо Гилен
изгубените поети на Мексико
да потапят пръсти в атоле

На стенописите на нов университет
чието име е Ад или нещо можещо да бъде
нещо като педагогически ад

Но ви уверявам, че музиката за фон
беше веракруски или тамаулипекси фолк
не мога да кажа с точност

Приятели мои, беше денят на премиерата
На „Изгубените поети на Мексико“
така че можете да си го представите

И Марио и Орландо се смееха, но като на забавен кадър
сякаш в стенописа където обитаваха
не съществуваше припряността или ускорението

Не знам дали съм ясен
сякаш смехът им скрупульозно се разгръщаше
върху безкраен хоризонт

Тези небеса нарисувани от Д-р Атл, спомняш ли си ги?
да, спомням си ги и също си спомням смеха
на моите приятели
Когато още не живееха в лабиринта на стенописа
изниквайки и изчезвайки като истинската поезия
тази, посещавана сега от туристите

Пияни и надрусани като изписани с кръв
сега изчезват из геометричното сияние
на това Мексико, което им принадлежи

Мексико на самотата и спомените
на нощното метро и китайските кафенета
на зазоряването и атолето

 

 

 

 

 

 

 

Реклами