Роберто Боланьо „Научи ме да танцувам“

by Владимир Сабоурин

 

Научи ме да танцувам
да движа ръцете си сред памука на облаците
да изпружвам крака приклещени от твоите
да карам мотор в пясъка
да въртя педалите на колело осенена от въображаеми паркове
да застивам в покой като бронзова статуя
да застивам недвижна докато пуша Деликадос на нашия ъгъл
сините отражения на помещението ще покажат лицето ми окапано от спирала и следи от нокти, ще видите съзвездие
от сълзи по бузите ми, ще хукна презглава
научи ме да прилепям тяло до раните ти
научи ме да държа за мъничко сърцето ти в ръката си
да отварям краката си както се отварят пред вятъра цветята
пред себе си, пред росата на следобеда
научи ме да танцувам, тази нощ искам да следвам ритъма ти
да отворя вратите на терасата на покрива
да плача насаме със самотата ти докато от тъй високо наблюдаваме
коли, автобуси, магистрали изпълнени с полиция и
горящи коли
научи ме да отварям краката и ми го вкарай
удръж истерията ми в очите си
погали косите ми страха ми с устните си
изрекли толкова проклятия, удържали толкоз сенки
научи ме да спя, това е краят.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами