Роберто Боланьо „Един ден го попитах къде е бил през цялото това време“

by Владимир Сабоурин

 

Един ден го попитах къде е бил през цялото това време. Каза ми, че е извървял пътя по протежение на река, която свързва Мексико с Централна Америка. Доколкото знам, няма такава река. Каза ми при все това, че извървял целия път по протежението на тази река и че сега можел да каже, че познава всичките й меандри и притоци. Река от дървета, или река от пясък, или река от дървета, която на места се превръщала в река от пясък. Непрестанен поток от хора без работа, на бедни и умрели от глад, наркотици и болка. Река от облаци, в която плавал дванайсе месеца и по чието течение открил безброй острови и поселения, макар че не всички острови били населени, и където понякога си мислел, че ще остане да живее завинаги или ще умре.
От всички посетени острови два секвали дъха. Островът на миналото, каза, където съществувало само миналото време и където жителите му скучаели и били умерено щастливи, но тежестта на илюзорното там била толкова голяма, че островът ежедневно потъвал по малко в реката. И островът на бъдещето, където единственото съществуващо време било бъдещето и обитателите му били мечтатели и много агресивни, толкова агресивни, каза Улѝсес, че сигурно един ден ще се изядат едни други.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами