Роберто Боланьо „Не, готин“

by Владимир Сабоурин

 

Казах му, че можем да останем там, поне докато си поемем дъх… Зад гърба ни не се чуваха шумове малка тишина за покриване на главите със сомбреро и облягане на стената… Пред нас се простираше гората и от време на време чувахме младежки гласове… Тенискортове, ресторанти с обширни тераси, семейни хотели… Казах му, че никой не ни преследва… Беше малък на ръст, доста по-нисък от мен и понякога не проговаряше с часове… Не знам вие как се запознахте с него, за мен продължава да е загадка… Думите поемаха нормалния си път някъде до средата на разстоянието… И там засядаха, на равно разстояние от главата на говорещия и слушащия… Казах му нека останем тук… Поне за известно време… Мисля, че той винаги се съгласяваше, но човек не можеше да го приема буквално… Младежки гласове зад гората и някъде напред… Момче на петнайсе с въдушна пушка… Пазачът понякога си говореше с него… Образи на скърбящи хора мъже облечени в бяло облегнати на стена с вдигнати колена хъркащи под сомбрерото… Не, готин… Сцената се изпълва с усмивки: улавяше усмивки от въздуха и думи като „пълня“ „проветрявам“ „изгарям“… Още не мога да си обясня как се запознах с него… Беден мръсен гърбушко със смътно водно излъчване…

 

 

 

 

 

Реклами