Роберто Боланьо „Рижавата“

by Владимир Сабоурин

 

I

Моята идея за губещата момичето да познае смъртта
крак извън завивките като неговото Чили докоснато от луната

Бикоборски път на познанието вратата се отваря
и пича се хили като дебил слипа му издут от луната

Както Бог познава губещите тя е разпознала
идването на смъртта момента Чили мигновението му на самота

Рижавата му неговата солидарност един Чили под лунното докосване
чисто мигновение среща на голотата и неговата самота

Тяло проснато върху чаршафа моята идея за губещата –
изсред бедрата се стича нишчица семе като собствена светлина

Рижавата му надава вик в минали глаголни времена и тя свърша
посредством идеята пръст докосващ в гъза сталактита

Поетична по възкачване рижава по възкачване визуална делта
съставяща надървеното му Чили докоснато от луната набримчило я

Докато свършва крещи втриса я фикс идея неизразима отново
като набримчено тяло съставено от изпотяване подобно на воал

Ръцете свалят слиповете и се появявя Чили страхотията му
белия му крясък като слипа докоснат от луната

Синьото й око се обръща и поднася задницата нишчица семе
като светлина болна зора покриваща розовата черта и кафявото око

На гъза окото тъмно покрито с мляко като зора разума му
докоснат от млякото като лента пояс линия още изкрещява

Собствените му хаотични глаголни времена за да състави фигурата
На рижавата му набримчена която свършва до сталактита

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

 

Реклами