Роберто Боланьо „Сянката“

by Владимир Сабоурин

 

До това се свежда всичко: да просиш и да помниш.
И да вървиш под светкавиците
по улица с празни къщи.
До това се свежда всичко: никога да не спираш
освен за да пафнеш последна цигара
и да вървиш под светкавиците.
Без търпение и нетърпение:
като леден просяк
на последната седалка
на нощен рейс.
И ако гласът на някой непознат казва
сгъваем нож. И ако гласът
казва кървящо тяло
и туптене на сърцето.
И ако гласът.
Да просиш и да помниш,
да помниш и да просиш.
И да вървиш като зле назобен откачалник
под нощта на медиумите.
И под нощта на музикантите.
И под нощта
на имащите какво да крият.
На онези дето винаги
имат какво да крият.
И тогава изведнъж да си прехапеш езика
и да погледнеш към дъното на автобуса.
И да видиш сянката.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами