Роберто Боланьо „Разсъмване“

by Владимир Сабоурин

 

Повярвай ми, намирам се в средата на стаята си
очаквайки да завали. Сам съм. Все ми е тая
дали ще завърша или не стихотворението си. Очаквам дъжда
пиейки кафе и гледайки през прозореца красив пейзаж
от вътрешни дворове с простряно и недвижно пране
смълчани дрехи от мрамор в града, където не съществува
вятърът и в далечината само се дочува жуженето
на цветен телевизор съзерцаван от семейство
което също по това време пие кафе събрано около
маса – повярвай ми: масите от жълта пластмаса
се разрояват до линията на хоризонта и отвъд –
към предградията където строят сгради на жилищни
комплекси и едно 16-годишно момче седнало на
червени тухли съзерцава движението на машините.
Небето в часа на момчето е огромен
кух болт, с който си играе бризът. И момчето
си играе с идеи. С идеи и стопкадри.
Недвижността е прозрачна и твърда мъгла
изхождаща от очите му.
Повярвай ми: това ще е пришествие не на любовта
а на красотата с епитрахила й от мъртви зори.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами