Роберто Боланьо „Мръсно, зле облечено“

by Владимир Сабоурин

 

На кучешката пътека душата ми откри
моето сърце. Разбито, но живо
мръсно, зле облечено, изпълнено с любов.
На кучешката пътека, там дето никой не иска да стъпи.
Пътека спохождана само от поетите
когато не им остава нищо друго за правене.
Но аз имах още толкова неща да правя!
При все това бях там – оставях се да ме убият
червените мравки и също
черните мравки, обикаляйки запустелите
села: ужасът надигащ се
докато докосне звездите.
Чилиец образован в Мексико може да понесе всичко
мислех си, но не беше вярно.
Нощем сърцето ми плачеше. Реката на битието, казваха
трескави устни, които после открих, че са моите
реката на битието, реката на битието, екстазът
надиплящ се на брега на тези изоставени села.
Автори на логически суми и теолози, врачки
и пладнешки разбойници изплуваха
като водни същества насред една металическа реалност.
Само треската и поезията предизвикват видения.
Само любовта и паметта.
Не тези пътища, не тези равнини.
Не тези лабиринти.
Докато накрая душата ми намери моето сърце.
Бе болно наистина, но беше живо.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами