Роберто Боланьо „Лаутаро, нашите кошмари“

by Владимир Сабоурин

 

Понякога се събуждаш крещейки и прегръщаш
майка си или мен със силата и ясното съзнание
каквото само малко двегодишно дете може да има
Понякога сънищата ми са изпълнени с крясъци в призрачния град
и изгубените лица ми задават въпроси
на които никога няма да мога да отговоря
Ти се събуждаш и се изстрелваш от стаята си
и босите ти крака отекват
в дългата зимна нощ на Европа
Аз се връщам на местопрестъпленията
така жестоки и бляскави места
че като се събудя не е за вярване, че още съм жив

 

 

 

 

 

 

 

Реклами