Роберто Боланьо „Ще се опитам да забравя“

by Владимир Сабоурин

 

Jus lo front port vostra bella semblança
Jordi de Sant Jordi

 

Ще се опитам да забравя Тяло явило се докато валеше сняг
Когато всички бяхме сами В парка, на хълмчето зад
площадките за баскетбол Казах спри и се обърна:
бял лик тъй озарен от благородно сърце Никога
не бях виждал толкова красота Луната се отдалечаваше от земята
Отдалече достигаше шумът на колите на пътя – хора
връщащи се у дома Всички живеехме в телевизионна
реклама докато тя не дръпна поредицата
от снежни пердета и позволи да видя лицето й – болката
и красотата на света в погледа й Видях мънички
следи в снега Усетих ледения вятър по лицето
В другия край на парка някой правеше знаци
с фенер Всяка снежинка бе жива
Всяка ларва на насекомо бе жива и сънуваше Помислих – сега
ще остана сам завинаги Ала снегът падаше
все падаше и тя не се отдалечаваше

 

 

 

 

 

 

 

Реклами