Роберто Боланьо „Тя царува над разрушенията“

by Владимир Сабоурин

 

Какво ме отвежда към теб.
Сънят, който се превръща в кошмар.
Шумоленето на морето и плъховете
В изоставената фабрика.
Да знам, че в края на краищата си там,
В тъмнината. Сама и с отворени очи.
Като прокажената птица, насраната птица
От историите на ужасите от нашето детство.
Твърдо там. Не: вълнообразно като светлините
Оттатък гората, оттатък дюните.
Светлините на колите
Които взимат завоя и после изчезват.
Но очите ти не са като очите
На водачите. Те
Благо се приплъзват към домашното огнище
Или смъртта. Ти стоиш недвижно в тъмнината –
Без светлини нито обещания. Плъховете бдят над погледа ти.
Вълните бдят над погледа ти.
Вятърът вдигащ прахоляк по краищата
На гората ме отвежда към теб – едва
Различим знак по кучешката пътечка.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами