Роберто Боланьо „Светлината“

by Владимир Сабоурин

 

Светлина, която видях на разсъмване в Мексико Сити
На Авенида Револусион или на Ниньо Пердидо
Шибана светлина раняваща клепачите караща те
Да плачеш и да се скриваш в един от онези откачени
Рейсове, онези касапници завличащи те да пътуваш
В кръг през предградията на тъмния град.
Светлина, която видях като една-единствена кама тегнеща над
Олтара за жертвоприношения на Ситито, въздухът
Възпяващ картините на Д-р Атл, гнусният въздух който
Се опита да пороби Марио Сантяго. О, шибаната
Светлина. Все едно се шибаше със самата себе си. Сякаш
Правеше шпакла на собствената си путка. И аз, необичаен
Зрител не знаех друго освен да се хиля
Като юноша детектив изгубен из улиците
На Мексико. Светлина напредваща от нощта към деня
Подобна на жираф. Светлина на сирачеството открита
В празната и малко вероятна необятност на нещата.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами