Роберто Боланьо „Уреди за почистване“

by Владимир Сабоурин

 

Ще възпея тези шосета и тези мигове. Чадъри на скитници, изоставени на еспланади, в дъното на които се възправят бели супермаркети. Лято е и полицаите пият на най-задната маса в бара. До джубокса момиче слуша хитове. Някой върви в тези часове далеч оттук, отдалечавайки се оттук, решен да не се връща повече. Голо момче, седнало до палатката си навътре в гората? Момичето влезе неловко в тоалетната и почна да повръща. Погледнато отблизо, малко е времето, което ни отпускат, за да създадем живота си на земята, искам да кажа – да подсигурим нещо, да се оженим, да очакваме смъртта. Очите й в огледалото като писма, разгърнати в стая в полумрак. Купът, който диша, потънал в леглото до нея. Мъжете говорят за мъртви джебчии, цени на вили по крайбрежието, бонуси. Един ден ще умра от рак. Уредите за почистване започват да се реят във въображението й. Казва: бих могла да продължавам, все да продължавам. Момчето влезе в стаята и я хвана за раменете. И двамата плакаха като персонажи от различни филми, прожектирани върху един и същ екран. Червена сцена с тела, отварящи газта. Кокалеста прекрасна ръка завърта крана. Избери една от тези фрази: „избегнах мъчението“… „непознат хотел“… „няма повече пътища“…

 

 

 

 

 

 

 

Реклами