Архилох 23 W

by Владимир Сабоурин

 

… но на нея отговорих:
жено, злите приказки, идещи от хорските усти
не ги мисли. Ала падне ли нощта …
ще бъде моя грижа. С ведрост изпълни сърцето си.
Нима изглеждам в нещастията си тъй
изпаднал? Нима ме имаш ти за страхопъзльо?
Ти не знаеш кой съм аз наистина и откъде ида.
Да знаеш, че разбирам да обичам този, който ме обича,
а врага да мразя и зло от мен да види …
също като мравката. Така за нея казват и казаното истина е.
Този град тук … ще порутиш …
нивга от мъже не е съсипван, ти обаче
сега превзе го с копието и придоби голяма слава.
Над него ще господстваш и властта ще удържиш
тогава от мнозина заблазяван.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами