Роберто Боланьо „Чилийската поезия е газове“

by Владимир Сабоурин

 

Няма кво да се добави. Братото смърди на пръдня.

На кого му дреме какво пиша?

На кого ще му послужи за нещо написаното от мен?
Без да броим мен самия, от друга страна разорен от собственото си писане.

Провалът. Мизерията. Дегенерацията. Мъката.
Ущърбът. Несполуката. Два мъжки члена
и четири женски.

Аз съм газове.

Advertisements