Роберто Боланьо „Ще се отдалечиш“

by Владимир Сабоурин

 

Ще се отдалечиш от тази кървава путка
дето първо се смее и после плагиатства
стихотворенията ти Ще се опиташ да забравиш
сянката гърба който готви
смътнияа хъркащ куп докато ти
в другата стая пишеш
Ще се запиташ как е била възможна
Тази проклета миризма излизаща изсред
краката й Манията да си мие
зъбите по всяко време Така е
вече никога няма да ти разкаже същата
история на изнасилвания и психоаналитици
Нито ще излезе от разказа й бащината
кола за да паркира в твоята
памет (Тази уникална наблюдателница
откъдето виждаше че колата
винаги беше празна) Без повече
дълги замръзнали филми Жестовете й
на безутешност Страхът който едва
успя да докоснеш с връхчетата на пръстите
Ще дойде един щастлив ден в който ще се запиташ
как изглеждаха ръцете й грапавите й
лакти Преливането на лунната светлина
върху косата покриваща лицето й
Устните й произнасящи в тишина
че всичко е добре И всичко
ще е добре несъмнено когато приемеш
реда на гробовете И се отдалечиш
от дългите й луничави крака и от болката

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements